Рицарски доспехи и турнири

14. юни 2011 | By | Reply More
Spread the love

ТЕКСТ Мария Колева

 Хайнбург се намира само на 50 км от Виена в посока Братислава и е един от най-добре запазените средновековни градове в Европа. Дългата 2,5 км крепостна стена и до днес опасва по-голямата част от него. Тя е била висока от 8 до 10 м, с дебелина от 3 до 5 м. Най-голямата и най-добре запазена средновековна порта в Европа се намира именно там.

 Винаги съм си мечтала да се върна назад във времето и да се потопя в атмосферата на средните векове – великолепни рокли, романтични трубадури, рицари в метални доспехи. Е, да, това е и времето на свирепите телесни наказания, безмилостното рязане на глави и клади. Средновековният фестивал в Хайнбург обаче ми даде великолепната възможност да докосна лъкове и стрели, да видя дървена въртележка и да опитам супа, приготвена по рецепта от 13. век.

С удивление разбирам от местните жители, че събитието се провежда за първи път. То привлича участници и публика от Австрия, Словакия и Унгария.

 Без помощта на машина на времето се оказах в 13. век! Дамите, с които се разминавам по калдъръмените улици, са облечени в дълги рокли с бухнали ръкави, косите им са старателно прибрани в шапчица или подредени в сложна фризура. Мъжете са в тесни клинове и туника, някои са благородници с шапки с пера, други са обикновени селяни и звънчетата, завързани на глезените им, весело звънят. Най-трудно е за рицарите, защото доспехите им тежат, а слънцето вече припича.

 На импровизирана сцена танцуват деца. Малко по-надолу по улицата се секат златни, бронзови и сребърни монети, продават се лъкове и копия, кожени кесии, панделки и свитъци със заклинания. В центъра на „града“ е детската площадка. Там малчуганите могат да пострелят с арбалет, да се повозят на стара въртележка или да погледат фокусите на пътуващите артисти. Мъж с дълга коса, облечен в кафява роба, енергично завърта ръчката и въртележката се понася. Няма ги приказните цветове и светлини на Пратера, но лицата на децата грейват от щастие!

 Огромният казан със супа привлича гладните посетители. Здрав мъж сръчно върти големия черпак и сипва в истински дървени паници. Жената до него усмихнато подава парче хляб, приготвено по стара рецепта. Димът от огъня замъглява очите ми и в този момент виждам огромна яка фигура, облечена в черни кожени дрехи. Това е палачът! Съвсем като във филмите за Инквизицията! Той умело размахва брадвата край дръвника, демонстрирайки сръчност и умения. Средновековните наказания се отличават със своята жестокост и това лесно се вижда от многото метални уреди във всевъзможни форми и с различно предназначение. Направена е и клада с вързана за нея човешка фигура. Тъмни времена са били, заключавам тъжно и се оглеждам за нещо по-весело.

 Поляната за рицарските турнири ми напомня, че в тези години мъжете са се биели за честта на дамата на сърцето си. Състезанията за точна стрелба с лък привличат много участници. Опитах да изстрелям една стрела, но се оказа, че лекотата, с която го прави Робин Худ, изисква много практика и умение. Тетивата се впива в дланта, а опъването ù изисква доста сила. Добре че стрелите не летяха надалеч и никой не пострада от несръчния ми опит.

 Врачката в дъното на улицата ме гледа предизвикателно. Хвърля шепа боб и тайнствено размахва ръце. Загадъчно прошепва нещо и все така подканящо ме гледа. Дали да не надникна в бъдещето? След като на шега се озовах в 13. век, защо пък да не разбера какво ме чака напред! Млада двойка момче и момиче усмихнати сядат пред гледачката и тя се завзира в бъдещето им. За да разбера своето, ще почакам до следващия средновековен фестивал в Хайнбург.

Category: Aвстрия, традиция

Leave a Reply