Българите – чужденци на самите себе си

8. юни 2011 | By | Reply More
Spread the love

„Шибан народ“ и „първо се грижим за българите в България“ – тези и други подобни изявления допълнително отчуждават задграничните българи, които и без това не поддържат особено топла връзка с родината  

ТЕКСТ Еми Барух

Назаем от „Дойче Веле

В своето изследване „Чужденци за самите себе си“ известната във Франция българска писателка, есеист и семиотик Юлия Кръстева анализира „смущаващата другост“ в човешката природа на личността, откъдето при определени обстоятелства изскачат подсъзнателни страхове – „демони“, които отхвърлят чуждото и разрушават човешкото във всеки от нас. Преди четвърт век, когато Кръстева работи върху книгата, във Франция живеят малко българи. Още по-малко са те в интелектуалните среди на Париж.

МНОГОТО МИНИ БЪЛГАРИИ

По онова време понятието „чужденец“ се свързва по-скоро с политическото, отколкото с икономическото разделение на света. Чужденци са емигрантите – тези непознати други, които оцветяват европейската карта с различни по големина землячески общности; създават своята вътрешна система за взаимопомощ и комуникация и чак след четвъртото поколение престават да бъдат сочени с пръст от околните и стават „французи“, „германци“, „холандци“ или „испанци“.

 В повечето случаи успешната интеграция на емигрантите не означава, че те задължително преустановяват контактите с „прародината“, нито пък че разкъсват връзките вътре в емигрантската общност. Това важи кажи-речи за всички без българите. Както през миналия век, така

 И ДНЕС БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ СЕ ОТЛИЧАВА СЪС

СВОЯТА РАЗДРОБЕНОСТ, НЕСГОВОРЧИВОСТ И РАЗКОЛ

 Човек би казал – едни мини Българии, разпръснати по света.

 Изследването на нагласите на българската диаспора в Европа показва драматичното отчуждение на българите от самите себе си. Над 80 на сто от емигрантите не са участвали в събития, организирани от българските общности, а една четвърт от интервюираните заявяват, че изобщо не се интересуват от случващото се в България. Тази национална специфика освен с културните особености на населението може да се обясни и с последователното пренебрежение на държавата към българската диаспора, за което вина имат всички български правителства от 1989 г. насам.

 „НЕ ИСКАМ ДА СЕ ВРЪЩАМ!“

Последният провал се свързва с онова политическо недоразумение и протеже на министър-председателя, което нарече българите „шибан народ“. Самият Бойко Борисов по време на посещението си през март в Испания – държавата, приютила най-голямата българска диаспора в Европейския съюз,

 НЕ САМО НЕ НАМЕРИ ВРЕМЕ ДА

СЕ СРЕЩНЕ С БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ

 Но и раздразни сънародниците с думите „На първо време ще се грижим за хората в България, а след това – за извън България“. На което „хората извън България“ отговарят така: „Оттук нататък тази държава не ме интересува. Не искам да се връщам вече там…“.

Category: Меланж

Leave a Reply