Нарисувай ми мъдрост

20. май 2011 | By | Reply More
Spread the love

 Племенница на философа Лудвиг Витгенщайн
превежда сентенциите му в изобразително изкуство

 ТЕКСТ Юлия Дамянова

(Назаем от „Капитал Light“, с незначителни корекции)

 „За онова, за което не може да се говори, трябва да се мълчи“. Това гласи един много често цитиран афоризъм на австрийския философ Лудвиг Витгенщайн. Преведен на езика на изобразителното изкуство, той изглежда като пъстра мозайка от букви и думи. Празните пространства между тях също са плътно запълнени с цветове, които трансформират цитата в експлозия от синьо, жълто, зелено, оранжево, червено.

 Автор на масленото платно е австрийската художничка Мария Щраке – правнучка на Хелене, една от трите сестри на Витгенщайн. Лъчезарна и спретната жена на средна възраст, с излъчването на човек, който държи живота си под контрол. Тя говори лаконично и ясно, изказванията ù често звучат като сентенции. Щраке е живописец, рисува главно портрети, включително на известния си прароднина. Именно с тях започва историята, която този май ще отведе художничката за пръв път в София със самостоятелна изложба в галерия „София прес“.

 Преди известно време картините на Щраке с лика на философа се появяват в Българския културен институт във Виена „Дом Витгенщайн“. Институтът се намира в кубистичната вила, която философът лично проектира като дом за друга своя сестра – Маргарете Стоунбороу.

 Първата изложба на Щраке ражда идеята за втора. „Тогава от Института ме поканиха да нарисувам философията на Витгенщайн. Това беше логично – темата „Витгенщайн“ в „Дом Витгенщайн“, разказва пред „Капитал Light“ художничката. „Въпросът беше как ще успея да нарисувам една философия“, обяснява тя. Идвайки от рода на известния философ, Щраке, разбира се, добре познава трудовете му. „Но никога не можеш да кажеш, че си чел достатъчно. Тогава първо отделих две седмици, за да прочета наистина много от трудовете на Витгенщайн и да видя дали мога по някакъв начин да ги предам чрез картини. Онова, което на пръв поглед ми се стори трудно, при повторно вглеждане се получи чудесно“.

 „Мислимото е възможно“ – това е друг афоризъм на Витгенщайн, който Щраке е превърнала в картина. „Витгенщайн е водил много шарен живот. Преживял е много мрачни времена – винаги на ръба на мисълта за самоубийство, с много драматизъм. Този мрак се вижда и в картините ми – нарисувах преживяванията му по време на войната, страха, който е изпитвал. От друга страна, той все пак е бил жизнерадостен човек“, казва Щраке.

 За изложбата в „Дом Витгенщайн“ миналия октомври тя създава общо 53 платна. В тях визуализира не само мисли и сентенции на философа, но дава облик и на негови изказвания и откъси от писма до семейството и приятелите. „Можех да стана звезда, но заседнах на земята“, пише Витгенщайн до архитекта Паул Енгелман (с когото проектира „Дом Витгенщайн“). Щраке е пресъздала изречението в картина, която навява асоциации за „Малкия принц“ на Антоан дьо Сент Екзюпери. Централната фигура в нейното платно е Витгенщайн – самотната фигура на стол, седнала близо до зелената дъга на хоризонта. Фигурата е обърнала гръб на зрителя и се е загледала в ярка звезда на доминиращото картината мастилено синьо небе. За съжаление тази картина вече е продадена на частен колекционер и няма да е сред платната, които ще заминат за София. Сред тях обаче ще има от онези, обрисуващи мрачните мисли и кошмари, преследвали съзнанието на философа. „Той много често е писал в писма до сестрите си и особено до моята прабаба (Хелене), че го измъчват много лоши сънища, че го преследват спомени от войната и зли духове крадат съня му. От това аз нарисувах следното – тук седят злите духове и пречат на съня му. Той лежи в леглото, а косата му е щръкнала нагоре“.

 Успехът на изложбата по мисли на Витгенщайн във Виена носи на Мария Щраке покана да покаже работите си и в София. Поводът е 60-годишнината от смъртта на философа, която се отбелязва тази година. „Затова получих покана за изложба, но не във Виена, а в София. Именно оттам дойде поканата да покажа картините си“, казва художничката.

 Не всички платна за „София прес“ идват от Виена. Някои са създадени специално за българската изложба – като илюстрацията на споделено от Витгенщайн пред негов колега: „Чувствам се като дърво, на което са отрязали клоните“. В картината на Щраке изречението изглежда като старо, криво дърво на фона на мрачно, може би зимно небе. Клоните са орязани и лежат на купчина край ствола.

 Мрачни тонове на фона на нощно небе с ярка пълна луна е избрала художничката и за илюстрация на една от лингвистичните сентенции на Витгенщайн: „Нашият език може да се разглежда като един стар град с плетеница от улички и площадчета, от стари и нови къщи, от къщи с пристройки от различни епохи“.

 Мария Щраке казва, че след месеците, прекарани над трудовете и сред спомените от личния живот на философа, пред нея се е очертал един друг образ на Лудвиг Витгенщайн. Този образ не се ограничава от логиката, от философията на езика или от душевните терзания на един гений. „Когато започнеш да четеш Витгенщайн, идва момент, в който осъзнаваш, че той е бил не само философ. Всъщност литературата му се е удавала невероятно добре и в действителност той е бил поет“, казва Щраке.

 Изложбата на Мария Щраке ще бъде открита в галерия „София прес“ на 23 май.

____________________________________________

Още по темата:

Дом Витгенщайн или естетика на модерната архитектура“ – брой 18 на списание „Българите в Австрия“

Дом Витгенщайн“ – брой 19 на списание „Българите в Австрия“

Category: изкуство, Меланж

Leave a Reply