Честит св.св. Валентин и Трифон

14. февруари 2011 | By | Reply More
Spread the love

На 14 февруари някои отбелязват Деня на влюбените. Други наблягат на Трифон Зарезан – деня на лозарите, градинарите и кръчмарите. А нищо не пречи да отпразнуваме и двата празника.

 Очевидно темата за любовта наистина има космически измерения, след като дори на планетата Хикс хиксианските същества имат проблеми с 14 февруари. Повече за емоциите, които бушуват в средата на Вселената, можете да научите от репортажа на Милена Миланова.

_________________________________________________________

12 февруари. Денят на истината на малката планета Хикс – ден на велико спотайване или на велика мъка всяка година за всеки обитател. Защото в този ден всеки е наясно как след два дни ще прекара празника на влюбените хиксианци:

 „Тези, които ще бъдем с друг хиксианец, сме доволни и предпазливи!“ (Анонимен)

 А тези, които няма да бъдат, са в паника:

 „Това е последният ден, в който можем да сторим нещо, за да спасим измъчените си кожи от голямата четиринайсетофевруарска депресия“. (Анонимен)

 Това е денят, в който самотниците (45 процента от населението на Хикс) отчаяно се опитват да потърсят половинка. „Опитват се“ е силно казано. Отчаяно искат и затова изпитват огромни затруднения да излязат от къщи и да се държат естествено, защото:

 „… е нелепо и освен това изглежда отчаяно. Няма да я намеря току-така истинската си половинка, щом досега след всичките тези усилия… А може би ще я намеря… Знае ли човек! Но тя ще си мисли за мен, че я искам само заради празника… т.е. само за две нощи, и ще ме зареже веднага след това. Не знам, не знам, НЕ ЗНАМ!…“ (Всички цитати са от преразкази на очевидци.)

 „И денят се превръща в отчаян ден“ (Анонимен)

 Затова на този ден влюбените не излизат много-много по улиците:

 „Не искам да ги срещам на този ден как бродят… Ужасно! Не искам да си спомням  какво е!“ (Анонимен)

 Освен тази има и друга причина влюбените да се спотайват. Истината е, че те са в опасност. Хиксианците без половинка са понякога свирепо отчаяни и си го изкарват на общия враг – влюбените. Между другото, тъй като общият враг сближава, а и физическата разправа води до забравяне на обсебващото чувство за „нямане на половинка“”, 93,9 процента от успешните опити за намиране на партньор са в резултат на спонтанен побой над влюбени от непознати бродещи самотници по тъмните местенца на хиксианските градски улици. Знае се, че от около 300 години на 12 февруари самотниците имат обичая да причакват влюбените през нощта, за да ги бият:

 „Напоследък обаче не ни излиза късметът. Дори туристите знаят! А през 3849-а, когато бях на 421 години, така си намерих приятелка на 12 февруари! Нападнахме двама влюбени едновременно, без да се забележим един друг в първия момент. Тя дърпаше косата на момичето, а аз се бях заел с момчето. Тогава, докато му извивах ръката, усетих нещо, усетих, че някой до мен скубе нечии коси. Тя също усети,  погледнахме се в очите… и разбрах, че от това ще излезе дълбока връзка между две хиксиански същества. Хубави времена бяха“. (Анонимен)

 Само благотворителните дружества и милосърдните религиозни общества се жертват днес по двойки за благото на Самотното общество.

 „Самотното общество! – така ни наричат!“ (Анонимен)

 „Излизаме именно за да ни побият малко, та дано работата стане, белким любовта излезе чрез този свиреп акт на катарзисно отмъщение на нещастните към щастливите, белким любовта възтържествува“. (Църква за хиксианска хармония и универсална пирамида)

 В отговор Самотното общество отсича:

 „Това обаче са мислите на хора, намерили своята половинка (и религиозно облъчени от мисълта, че светът трябва да е хубаво място за всички), и само половината от мислите на самотните хиксианци. Другата половина читателите ви ще я разберат, когато останат сами на 12 февруари.

 А, имам да кажа нещо на двойките: Щ…, хайде не, ще им го кажа лично довечера“. (Анонимен)

Снимка: ZindyZone

_____________________

Романтиката на Свети Валентин ни залива с пълна сила всяка година на 14 февруари. Всъщност не се знае почти нищо за самия св. Валентин, чието име носи празникът. Според Католическата енциклопедия (1908) има поне трима светци с това име, записани на датата 14 февруари. Не е открит нито един ранен исторически документ, който да свързва св. Валентин с любовта. Повечето легенди за него датират от  Средновековието, когато се заражда традицията да се разменят любовни писма, наречени „валентинки“. Подозрително е, че празникът набира привърженици и популярност успоредно с развитието на индустрията и пощенските услуги.

В началото на 19. век ръчно написаните послания са заменени с готови поздравителни картички, от които всяка година се изпращат над 1 млрд. (8 5% от тях са закупени от жени). Размяната на подаръци започва едва през 20. век, като тогава набират популярност шоколадовите бонбони и цветята. През 80-те години на м.в. се появяват и скъпи бижута под формата на сърчица, посветени на празника на любовта. В началото на 21. век хиляди китайски работници изработват безброй пластмасови, плюшени, светещи и нетолкова светещи сърца, купидончета и прочее валентински сувенири.

 Между комерсиализацията на празника, сладникавата романтика и безкрайните класации тип „10 причини да познаеш дали те обича“ може да се намери място и за истински разговор за любовта, за доверието между хората, за способността ни да се „обвързваме“, както казваше Малкият принц, и за болката, разочарованието и самотата. Въпрос на избор. И на потребност.

 Наздраве!

Category: Aвстрия, България, Меланж

Leave a Reply