ЦСКА:Рапид – 2:1 – репортаж от мястото на събитието

6. ноември 2010 | By | 3 коментара More
Spread the love

Женската гледна точка от мача за вас представят Доника Цветанова и Елица Ценова

снимка: www.footballscarves.nl

Едно време в махалата “големите” бяха разделени на Левски и ЦСКА. Слушах ги как ожесточено спорят след всеки мач и как всеки изтъква достойнствата на своя отбор. Малко ми беше чуждо, но подсъзнателно усещах, че ще дойде денят, в който и аз ще трябва да направя своя избор.

Този ден дойде неочаквано и ме свари абсолютно неподготвена. “Големите” водеха своя спор и изведнъж един от тях – Жоро ме попита: “А ти от кои си?” Зяпнах от удивление! Ами сега! Знаех, че от правилния отговор зависи дали ще ме приемат в кръга на “големите” и от вълнение съвсем се обърках. “Амииии….” “Е, казвай, де! От червените или от сините?” Е, така поставен въпросът придобиваше други измерения – някак по-реални и видими – като червените макове, червената ми пионерска връзка, червената блузка на Мая, за която така й завиждах. “От червените, естествено!”- гордо заявих аз накрая и зачаках реакцията. “Ето, бе, видяли, бе, даже и малките са от червените” – победоносно завика Жоро и ме погледна благодарно. И така станах фен на ЦСКА.

Като стигнах до тинейджърска възраст и се загледах в мачовете по телевизията, разбрах, че не съм сбъркала, защото Георги Велинов по това време беше далеч по-симпатичен от Борислав Михайлов. Още по-късно обирахме лаври по времето на Христо Стоичков, а после нещата нещо се объркаха и стигнахме до кашкавал “Витоша” и водка “Средец”. Но аз си останах фен на ЦСКА и до ден-днешен. Не че много разбирам от футбол, не! Засадата ще си остане завинаги една неразбулена загадка за мен, въпреки че мога да изрецитирам правилото. С другите неща все някак се оправям – тъч, корнер. Пък и нали има специални речници за целта.

И ми е много болно, че любимият отбор е в такава жестока криза в момента. Как пък можа да се случи точно сега да играят с Рапид! След тъжната загуба в София предстои мачът във Виена. Обстановката на стадион Ернст Хапъл е невероятна!

Австрийците са подготвили специална хореография за началото на мача и бели, зелени и червени знаменца чакат публиката на Рапид. Аз, уви съм в тази част на стадиона – нали живеем във Виена.Още в 5-тата минута сме разконспирирани, че принадлежим към „врага”. Издава ни не само модното шалче с надпис „ЦСКА София”, но и емоциите, които показваме, когато нашите са в атака. Българската агитка е от повече от 1 500 човека и реве с пълно гърло.

Австрийската публика наброява… Иинтересно да се отбележи е, че тя никога не освирква своите играчи! Няма да чуете обидни думи, заплахи по адрес на майката, сестрата, лелята. Едно “Оооо!” е достатъчно да изрази съжалението от лошия удар или неправилното решение на даден играч, и толкова. Често дори се ръкопляска, нищо че играчът е изстрелял топката с мощен шут в публиката. Абе, психология на масите. Едните люпят семки, хвърлят димки, другите скачат и викат “Hier regiert SKR”, пият безалкохолна бира, размахват шалчета.

И докато размишлявам над приликите и разликите в поведението на феновете първото полувреме отминава. Поне все още сме само 0:0.

Второто полувреме започва някак различно и  ето че пада  първият гол. Капитанът на червените Тодор Янчев открива резултата в 50-ата минута. Аз, естествено, пропускам да видя гола… Така е като на един ред са седнали няколко жени. Нашите фенове полудяват „Българи, юнаци… българи…”. Естествено пали се ритуален огън, за да се изрази радостта и пълното отдаване на агитката!

Само пет минути по-късно обаче реферът на мача Саймън Лий от Уелс отсъжда (спорна, според коментарите около мен) дузпа за Рапид, превърната в гол от Хамди Салихи. 1:1 Агитката на Рапид е на крака  („Danke“… „Bitte“…).
Сега вече се усеща  напрежение и разговорите вече не са така оживени,  дамите също успяват да се концентрират в играта. И ето, че отново имаме повод да покажем гласови възможности при второто попадение за „нашите”. В 64-ата минута Маркиньос отбеляза за крайното 2:1 за ЦСКА.

И кой казва, че ЦСКА бил зле?! Победа, и пак победа…

______________________________________________________________________
още по темата Фенклуб на ЦСКА във Виена – бр. 21

Tags: ,

Category: Aвстрия, България, спорт

Comments (3)

Trackback URL | Comments RSS Feed

  1. Елица каза:

    Елица пък е била, е и ще си остане верен фен на ЦСКА. И преди, и сега шампион е ЦСКА:)))))))))))))))

  2. Юлия Владимирова каза:

    Много е добра статията за мача. Защо не си призна поне една от авторките, че е привърженик на Левски, но се радва също толкова силно на победата на ЦСКА! Щеше да стане още по-интересна и закачлива статия. Българи – Юнаци!

    • admin каза:

      Доника Цветанова официално си признава, че е от Левски!!!

      А също така и че искрено се радва на победата на всеки български спортен отбор!

Leave a Reply