Довиждане, г-н посланик! И успех!

4. август 2010 | By | Reply More

На 31 юли 2010 г. извънредният и пълномощен посланик на Република  България в Австрия  г-н Ради Найденов, който заема този пост от 13 септември 2005 г., отпътува за България. Той ще продължи да изпълнява посланическите си фукнции от София до назначаването на нов посланик. Временно управляващ дипломатическата мисия във Виена остава пълномощен министър и ръководител на политическата служба г-жа Венета Момчева. Въпреки голямата си натовареност в последните дни преди заминаването си, г-н Найденов отдели време за среща със списание “Българите в Австрия”.

Срещата ми с посланик Ради Найденов е последната в календара му за деня. Остава му само още един работен ден преди отпътуването за София. „Много харесвам вашето списание, защото е изключително позитивно. Затова и се съгласих така бързо на тази среща“ получавам в отговор на благодарностите ми за отделеното време. „Позитивно“ е и думата, която най-често се срещаше в нашия разговор.


Сп. “Българите в Австрия”:  Г-н посланик, с какви чувства си тръгвате от Австрия?

Посланик Найденов: Дали човек може да събере пет години в едно изречение?! Тръгвам си с чувство на удовлетворение за това, което успяхме да направим и с известно съжаление за това, от което човек се откъсва.

Мисля, че Виена е едно чудесно място за диполоматически пост, а за мен той беше много специален, защото е първият ми пост на посланик в чужбина. Навярно си спомняте, че Австрия бе една от държавите, които имаха доста изисквания за постигането на едно по-високо ниво на подготвеност на страната ни за приобщаването й към ЕС. Но тъкмо това беше и предизвикателството пред мен. Имаше доста камъчета по пътя ни към членството в ЕС, но когато човек се справи, се чувства много добре.

Това, което ме очарова в Австрия е усетът, който имат към културата и изкуството, начинът, по който ценят природата, умението им да защитават интересите си на граждани от средноголяма европейска държава. И хората тук имат своите затруднения, но не губят стремежа си към иновативност, търсят нещо ново, което е необходимо на обществото.

Сп. “Българите в Австрия”: Освен влизането на България в ЕС, какви бяха другите предизвикателства, с които трябваше да се справите по време на своя мандат?

Посланик Найденов: Това членство ни беше изключително необходимо, за да придобием самочувствие. Сега трябва да вложим много целенасочени усилия, трябва да имаме постоянство, чисто психологически трябва да настроим мисленето си да бъде положително и градивно, да обръщаме повече внимание на положителните неща, да сме хора, работещи в екип, за да можем да постигнем целите си. ЕС дава възможности, но човек се обогатява от тях само, когато има квалификацията и уменията да ги използва. Имаме рамката на това, което ще бъде нашият живот, но това как вътре ще бъдат организирани нещата, това зависи от нашите решения и усилия.

Ние трябва да се грижим за образа на нашата държава, да създаваме доверие към нея и това също е един процес, който не трае месец или година, а е нещо много важно за всеки дипломат, който представя една държава пред друга държава. Елемент на този образ е и обновяването на имотите ни тук- нещо, което е изключително трудоемко, свързано е с огромна отговорност и финанси. Но то е и част от публичната дипломация, защото дава нова визия и допринася за положителния образ на страната ни. Аз съм удовлетворен от това, което с екипа на посолството успяхме да постигнем по отношение на нашите имоти. Да свалиш три пласта решетки от прозорците на една сграда, да я отвориш към хората, да създадеш една нормална комуникация и общуване- това са все неща, които се ценят. В Европа се уважава отношението към труда и съзидателността- когато правиш нещо, което има смисъл, което води до резултат и го правиш разумно, без да пилееш средства, то винаги се забелязва.

Сп.”Българите в Австрия”: Какви са Вашите впечатления от българската общност в Австрия”?

Посланик Найденов: Българската общност тук е много различна и разнородна. Нейната детерминираност идва от това кой какъв човек е като личност, по какви причини е дошъл в Австрия, към какво се стреми, какви са неговите изисквания. Това е една пъстра общност, която обединява големи наши имена в изкуството, лекари, хора на науката, икономисти, мениджъри, адвокати, но и на хора, които имат криминални прояви.

Сп. “Българите в Австрия”: За съжаление май сме по-известни с тях.

Посланик Найденов: Имаше един момент в периода 2005-2006 г., когато 95% от детската престъпност във Виена се държеше от българи, предимно малолетни и непълнолетни момичета от ромски произход. Никой тогава не беше дал гласност и на един друг аспект от този проблем- съдбата на тези деца, защото те не ходят на училище, нямат никаква интегрираност. Това е един сринат човешки живот! Посредством различни механизми успяхме да разрешим този проблем и днес се срещат само единични такива случаи.  Вероятно, защото чувствителността на медиите е насочена към проблемните въпроси, към негативните неща, а те привличат по-голям читателски интерес, тези теми по-често се открояват. Освен това има едно наслояване в отношенията от миналото и непознатият, чуждият винаги събужда известно недоверие и страх. Затова аз съм се стремял през всичките тези години да покажа, че и ние българите сме хора като всички останали граждани на Европа. Имаме си своите специфики, своите качества и особености, с които обогатяваме европейската култура.

Сп. “Българите в Австрия” : Г-н Посланик, бихте ли си припомнили някоя случка, която Ви е дала повод да се чувствате особено горд, че сте българин?

Посланик Найденов: О, има толкова много такива случки! Но ето, сещам се за две неща. Може би малко хора знаят, че България е на второ място сред чуждите държави по брой на камерсингерин във Виенската държавна опера. Тук идват хора от цял свят да учат музика и да се изявяват. Ние сме една сравнително малка държава, а сме дали толкова талантливи хора! Веднъж при едно посещение в Инсбрук колегите австрийци ми казаха, че имаме много добри лекари. “А вие от къде знаете?”- попитах ги аз. “Най-добрите лекари в болницата в Инсбрук са българи”- отговориха ми те. Когато австриец препоръчва български лекар е истински повод за гордост!

Сп.”Българите в Австрия”: Ние Ви виждаме на почти всички събития и срещи, организирани тук, независимо дали е вечер, събота или неделя. Остава ли Ви свободно време?

Посланик Найденов: Аз май нямам такова!

Сп.”Българите в Австрия”: Нека все пак да Ви видим по-отблизо и без вратовръзка. Хайде, нека на първо време определим какво означава “свободно време”.

Посланик Найденов: Може би първо трябва да дам дефиниция на понятието посланик. Това е човекът, който представлява държавата си 24 часа в денонощието. На практика свободата не е много. Нямам програма, която да разграничава свободното от служебното време. Стремя се в това богатство и разнообразие, което предоставя Виена по отношение на културния живот, да намеря това, което ми доставя удовлствие. А когато мога да го споделя с приятели, усещането е най-добро. Иначе като хоби се занимавам с художествена фотография в много, много редките случаи, когато имам време за това, тъй като е свързано с голяма концентрация. Обичам да карам велосипед, да плувам. Понякога среща с приятели след напрегнат ден е много разтоварваща. Много е важно човек да има добри приятели. Те ми помогнаха да преодолея и всички здравословни изпитания, с които се сблъсках тук, без да се откъсвам от обичайното ми ежедневие.

Списание “Българите в Австрия”: Вие сте роден на 24 август. На тази дата са родени още английският актьор Стивън Фрай, композиторът Жан Мишел Жар, политикът Ясер Арафат, писателите Паоло Куелю и Хорхе Луис Борхес. С кой от тях би Ви било най-любопитно да се запознаете и поговорите?

Посланик Найденов: О, все велики личности! За мен всеки човек е един свят, едно изключително богатство и не непременно името или титлата е нещото, което го определя като интересна личност. Не ви ли се е случвало от една случайна среща с непознат човек да откриете невероятна личност и обратното- да тръгнете с големи очаквания и след това да се питате защо сте загубили толкова време? Нямам афинитета да издигам в кумири определени личности. Аз съм консервативен и когато един човек ме грабне и ме плени с това, което е той като личност, това остава у мен завинаги. В Швейцария, например, хората са като че ли по-затворени, по-трудно се постига контакт, но веднъж създадена връзката, независимо от възрастта и социалната ангажираност, тя остава за цял живот.

Откриването на хора, които са интересни като личност и от които мога да науча нещо, ме прави безкрайно щастлив .

Сп.”Българите в Австрия”: Аз затова попитах коя от тези личности Ви е най-любопитна и интересна.

Посланик Найденов: Въпреки годините си аз съм любопитен като дете- така че, бих се срещнал и с актьора, и с композитора, и с писателя. Като казах, че не обичам кумири, имах предвид, че ако концентрираме в един човек всичко, което ни харесва, съществува голям риск от разочарование. Моята нагласа не е такава. Аз се стремя да откривам в хората по нещо, което ми импонира, нещо, което ме обогатява, което ми харесва, търся кое е общото помежду ни и така мога да правя паралели с моите действия и мисли. Затова искам да общувам с по-информирани, по-ерудирани от мен хора, за да мога да науча нещо ново, за да се обогатявам.

Сп.”Българите в Австрия”: Много често във Вашите изказвания Вие давате примери от историята, правите препратки към миналото. Имате ли някакъв специален интерес към тази наука?

Посланик Найденов: В историята има много уроци, от които човек може да се поучи как да не повтаря грешките, как да прави нещата по-добре. Образованието, което получихме навремето беше идеологически ограничено и затова изкушението ми към историята е подсъзнателно- да знам повече за случилото се в миналото. Аз искам да намеря рационален отговор затова каква е връзката между нещата, защо нещо се е случило точно така. За да се стигне до истината, е необходимо да се разполага с информация от повече гледни точки – тогава можем да влезем в едно събитие така, че да го разберем. Ние често сме слагали етикети на политически личности, определяйки ги като крайни диктатори или изключителни демократи, а в последствие се е оказвало, че не сме били точни в преценките си. За да може човек да гради логично своето решение, за да бъде ефективен в действията си, той трябва да бъде обективен в анализа на събитията и на въпросите, които има да решава. Едностранчивостта е пагубна.

Сп. “Българите в Австрия: Склонен ли сте да променяте първоначалната си позиция?

Посланик Найденов: Да, когато ме убедят с аргументи! Човек трябва да бъде толерантен, защото рисковете да сбърка са много високи. Не че винаги го постигам за себе си- признавам го. Може би съм много силен и нелек характер. Но когато ми се представят аргументи за една теза, винаги съм склонен да ги приема, да се замисля върху тях и тогава евентуално да променя гледната си точка. Не бива да бъдем боязливи- човек има своето развитие и когато той е добронамерен и се стреми към доброто, винаги може да намери пътя към него.

Сп.”Българите в Австрия”: Лесно ли признавате грешките си?

Посланик Найденов: Първо се стремя да не ги правя! А иначе… да, и най-често пред себе си. Моята натура е такава, че много разсъждавам върху нещата, които преживявам ( както и всеки друг човек, вероятно). Човек има успехи, има и грешки, иначе нямаше да сме хора, а вероятно ангели.

Сп.”Българите в Австрия”:  Определяте ли се като успял човек?

Посланик Найденов:  Това трябва другите да го кажат. Аз се стремя да живея според възпитанието, което са ми дали родителите в семейството, според неговите морални норми, според образованието, което съм получил от преподавателите си и според опита, който съм натрупал. За мен е важно човек да изпитва удовлетворение от това, което върши, да има винаги куража за новото, да не се притеснява от рисковете, защото когато той е мотивиран да направи нещо и в себе си вече има конструкцията как да започне и как да го завърши и се стреми към добър резултат, той ще успее. Да, понякога нещата стават не така, както сме си ги представяли, възникват затруднения. Същественото е нагласата на човек да е положителна и той да се стреми към добро. А най-хубавото е, когато успее да повлече със себе си в тази съзидателна посока и други хора.

Сп.”Българите в Австрия”: Къде ще бъде следващата спирка във Вашето професионално развитие?

Посланик Найденов: Сега се връщам в България и съм изправен пред едно голямо предизвикателство по отношение на професионалните ми изяви. Едното предложение е да продължа в дипломатическата сфера, а другото е да започна нещо съвсем ново. Изборът няма да е лек, но до края на август ще трябва да реша.

Сп. “Българите в Австрия”: Какво ще си вземете за спомен от Виена?

Посланик Найденов: О, това е нещо, което никой не може да ми вземе – всичко, което съм преживял тук през последните 5 години!

Please follow and like us:

Category: интервю

Leave a Reply